Постинг
30.11.2009 14:47 -
!Тя, от Рубинената кула
!Тя, от Рубинената кула
„Самотно е тук, знаеш ли - в Рубинената кула. Може би ти изглежда, че е построена, за да ме издигне над останалите, може би, защото съм по-добра от тях, може би защото съм различна, недостижима и непозната. Да, може и да е така, просто така искам да изглежда. А истината е, че не съм нищо от това, просто съм трудна за опознаване, много тухли са отишли, за да построя кулата все пак. Да, понякога пускам стълбата за някой. Някой, за който съм мислела, че ще е достатъчно силен да ме свали и мен обратно по същата тази стълба или да я изгори и да остане с мен. Не стана така. Обикновенно идват, взимат това, което им е харесало и слизат обратно... Дали така не ме ограбват? Не! Това са подараци от мен, все пак не съм опитала да ги спра, е имало и такива, които са оставяли по нещо, в повечето случаи са боклуци, но понякога се намира нещичко по-ценно. Ще се радвам, ако хората, който са били в Рубинената кула пазят по нещо от нея. Значи пазят нещо и от мен в себе си, дано ги е обогатило, ако не, дано им е дало някакъв урок. Това ме успокоява и ме топли в повечето нощи, това че там някъде още има хора, които се сещат за мен и кулата, с добро или с лошо, поне споменът за мен не е самотен. Но през останалите нощи е студено. Студено ми е докато мисля за начините, по които някои може да се качи в кулата без да съм пуснала стълба. И знаеш ли, много са, просто трябва достатъчно силно да искаш да се качиш. Никога не се е случвало, сигурно защото съм нетърпелива и любопитна, може би точно, защото е самотно и студено тук, защото като видя някой да гледа към мен, да обикаля кулата, чудейки се има ли врата, има ли начин да се качи, аз не го оставям там, а пускам стълбата... прекалено бързо. Все пак нищо не ми гарантира, че като види, че врата и стълби няма, човека долу няма да се откаже. А аз не искам да се отказва. Може би и аз трябва да се опитам да изкача нечия кула, за да разбера колко е трудно да преодолееш страха да не те бутнат от върха, точно когато си успял да стигнеш. Хм, всъщност знам какво е, за това не ги виня, че не опитват. И все пак е самотно тук - в рубинената кула...” - каза Тя, изхвърли всичко през прозореца и пусна стълбата, така че ако някой реши да се качи да не остане нищо за вземане освен душата й, без прикритие, такава каквато е...take it or leave it …
Няма коментари
